Спасение:
За да научите относно какво трябва човек да направи за оправдание в очите на Бог, може да прочетете думите му тук. Преведено от Библията "Цар Джеймс 1611 Чистата Кеймбридж"; писмото до Римляните, от глава 1 пасаж 18 до глава 4 включително:
За да научите относно какво трябва човек да направи за оправдание в очите на Бог, може да прочетете думите му тук. Преведено от Библията "Цар Джеймс 1611 Чистата Кеймбридж"; писмото до Римляните, от глава 1 пасаж 18 до глава 4 включително:
18 Защото яростта на Бог е разкрита от небето срещу всичката безбожност и неправедност на хората, които държат истината в неправедност;
19 Понеже нещата които могат да се знаят за Бог са разкрити в тях; защото Бог им ги е показал.
20 Понеже невидимите от него неща от създаването на света са ясно видими, биващи разбрани от нещата които са направени, даже неговата вечна сила и Божество; така че те са без извинение.
21 Понеже, когато те знаеха Бог, те не го славеха като Бог, нито бяха благодарни; но станаха напразни в техните въображения, и тяхното глупаво сърце бе помрачено.
22 Заявявайки себе си за мъдри, те станаха глупаци,
23 И промениха славата на непокварния Бог в образ направен като покварен човек, и като птици, и четирикраки зверове, и като пълзящи неща.
24 Затова Бог също ги остави на нечистота през похотта на техните сърца, да опозоряват телата си между себе си:
25 Които промениха истината на Бог в лъжа, и почитаха и служеха създанието повече от Създателя, който е благословен за винаги. Амин.
26 Поради тази причина Бог ги предаде на противни привързаности: че даже и жените промениха природното си употребление към това което е срещу природата:
27 Също както и мъжете, напускайки природната употреба на жената, горяха в тяхната похот един към друг; мъже с мъже работейки това което е неприлично, и получавайки в себе си тази отплата за тяхната грешка която заслужават.
28 И даже както те не искаха да задържат Бог в тяхното знание, Бог ги предаде на развратен ум, да правят тези неща които не са пригодни;
29 Бивайки пълни с всичката неправедност, развратност, порочност, алчност, злонамереност; пълни със завист, убийство, дебат, измама, злонравие; доносници,
30 Клеветници, мразещи Бог, презрителни, горди, самохвалци, изобретатели на зли неща, неподчинени на родители,
31 Без разбиране, нарушители на споразумения, без природна привързаност, неприклонни, безмилостни:
32 Които знаейки правосъдието на Бог, че тези които вършат такива неща заслужават смърт, и не само ги правят, но и имат удоволствие в тези които ги правят.
Глава 2
ЗАТОВА ти си без извинение, О човеко, който и да си ти дето съдиш: защото в каквото съдиш друг, осъждаш себе си; понеже ти който съдиш правиш същите неща.
2 Но ние сме сигурни че Божието правосъдие е според истината срещу тези които вършат такива неща.
3 И си мислиш това, О човеко, който съдиш тези които вършат такива неща, и правиш същите, че ще избягаш от правосъдието на Бог?
4 Или презираш богатствата на неговата доброта и въздържание и дълготърпение; без да знаеш че добротата на Бог те води до покаяние?
5 Но след твърдостта и неразкаяността на сърцето ти трупаш към себе си гняв срещу денят на гняв и разкритие на праведното правосъдие на Бог;
6 Който ще отплати на всеки човек според неговите дела:
7 Към тези които с търпеливо продължение в добро вършене търсят за слава и чест и безсмъртие, вечен живот:
8 Но към тези които са свадливи, и не се подчиняват на истината, но се подчиняват на неправдата, възмущение и гняв,
9 Премеждие и страдание, върху всяка човешка душа която върши зло, от Юдеинът първо, и също така от Чужденеца;
10 Но слава, чест, и мир, към всеки човек който върши добро, до Юдеинът първо, и също до Чужденеца;
11 Понеже Бог не зачита личности.
12 Понеже колко и да са прегрешилите без закон те също ще загинат без закон: и колкото и да са прегрешилите в законът ще бъдат съдени чрез законът;
13 (Защото не тези които слушат от закона са справедливи пред Бог, но тези които вършат от закона ще бъдат оправдани.
14 Понеже когато Чужденците, които нямат закона, правят натурално нещата които съдържа законът, тези, които нямат законът, са закон към себе си:
15 Които показват делата от закона написан в техните сърца, тяхната съвест също
свидетелствувайки, и техните мисли в същото време обвинявайки ги или извинявайки един другиго;)
16 В денят когато Бог ще съди тайните на хората чрез Исус Христос според моето евангелие.
17 Погледни, ти си наречен Юдейн, и почиваш в законът, и правиш своята хвалба от Бог,
18 И знаеш неговата воля, и одобряваш нещата които са по-отлични, бивайки инструктиран от законът;
19 И си уверен че ти си водач на слепите, светлина за тези които са в тъмнина,
20 Инструктор на глупаците, учител на неопитните, който има формата на знание и на истината в законът.
21 Ти тогава който учиш другият, не учиш ли себе си? ти който проповядваш на човек да не краде, ти крадеш ли?
22 Ти дето казваш на човек да не прелюбодейства, ти прелюбодействаш ли? ти дето ненавиждаш идоли, вършиш ли светотатство?
23 Ти дето се хвалиш от законът, чрез престъпването на закона не обезчестяваш ли Бог?
24 Понеже името на Бог е богохулено сред Чужденците чрез теб, както е писано.
25 Понеже обрязването наистина е изгодно, ако ти спазваш закона: но ако ти си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване.
26 Затова ако необрязаността спазва праведността от закона, няма ли неговата необрязаност да се счита за обрязаност?
27 И няма ли необрязаността която е според природата, ако изпълнява закона, да съди теб, който според писмото и обрязаността престъпваш закона?
28 Защото Юдей е не този който е външно; също и това не е обрязване, което е външно в плътта:
29 А Юдеин е този, който е вътрешно; и обрязването е това което е от сърцето, в духът, а не от писмото; чиито похвала не е от хора, а от Бог.
Глава 3
КАКВО предимство има Юдеинът тогава? или каква е изгодата от обрязване?
2 Много във всяко отношение: главно, защото на тях бяха поверени оракулите на Бог.
3 Понеже какво ако някои не вярваха? тяхната невяра ще направи ли вярата на Бог без ефект?
4 Пази Боже: да, нека Бог да е прав, но всеки човек лъжец; както е писано, За да можеш да бъдеш оправдан в твоите изказвания, и да можеш да преодолееш когато си съден.
5 Но ако нашата неправедност хвали праведността на Бог, какво ще кажем? Бог неправеден ли е който отмъщава? (говоря като човек)
6 Пази Боже: понеже как тогава Бог ще съди света?
7 Понеже ако истината на Бог повече изобилства чрез моята лъжа за негова слава; защо тогава аз също съм съден като грешник?
8 И не по-скоро, (както ни клеветят, и някои твърдят че казваме,) Нека вършим злини, та да дойде добро? чиито проклятие е справедливо.
9 Какво тогава? по-добри ли сме от тях? Не, никак: защото доказахме преди че Юдеите и Чужденците, всички те са под грях;
10 Както е писано, Няма нито и един праведен, не, нито и един:
11 Няма и един който да разбира, няма и един който да търси Бог.
12 Всички те са излезли извън пътя, те заедно станаха неизгодни; няма нито и един да върши добро, не, нито и един.
13 Гърлото им е отворена гробница; с езиците им използваха измама; отровата на змии е под устните им:
14 Чиито уста е пълна с ругатни и горчивини:
15 Техните нозе бързат да проливат кръв:
16 Разруха и мизерия са в пътищата им:
17 И пътят на мира не познават:
18 Пред очите им няма страх от Бог.
19 Сега знаем че каквото и да казва закона, го казва на тези които са под закона: да може всяка уста да бъде спряна, и целият свят да стане виновен пред Бог.
20 Затова чрез делата от закона никой няма да бъде оправдан в очите на Бог: понеже чрез закона е знанието за грях.
21 Но сега праведността на Бог без закона е явна, бивайки свидетелствувана от закона и пророците;
22 Даже праведността на Бог която е чрез вярата на Исус Христос към всички и върху всички тези които вярват: защото няма разлика:
23 Понеже всички са съгрешили, и недостигнали до славата на Бог;
24 Бивайки оправдани безплатно чрез неговото благоволение чрез изкуплението което е в Христос Исус:
25 Който Бог е поставил да бъде умилостивление чрез вяра в неговата кръв, да заяви неговата праведност за опрощаването на грехове които са минали, чрез въздържанието на Бог;
26 Да заяви, аз казвам, по това време неговата праведност: за да бъде той справедливия, и оправдаващия на този който вярва в Исус.
27 Къде е хваленето тогава? Изключено е. Чрез какъв закон? от дела? Не: чрез законът от вяра.
28 Затова заключаваме че човек е оправдан чрез вяра без делата от закона.
29 Той само на Юдеите ли е Бог? не е ли също и на Чужденците? Да, и на Чужденците също:
30 Виждайки че е един Бог, който ще оправдае обрязването чрез вяра, и необрязването през вяра.
31 Правим ли тогава празнен закона чрез вяра? Пази Боже: да, ние утвърждаваме закона.
Глава 4
КАКВО ще кажем тогава че Авраам нашият отец, принадлежейки към плътта, е намерил?
2 Понеже ако Авраам бе оправдан чрез дела, той има за какво да се слави; но не пред Бог.
3 Понеже какво казва писанието? Авраам повярвал на Бог, и му било зачетено за праведност.
4 Сега към този който работи е наградата сметната не от благодат, но от задължение.
5 Но към този който не работи, но вярва на него дето оправдава безбожните, неговата вяра е сметната за праведност.
6 Дори както Давид също е описал блаженството на човека, към който Бог приписва праведност без дела,
7 Казвайки, Благословени са тези чиито престъпления са простени, и чиито грехове са покрити.
8 Благословен е човекът към който Господ няма да припише грях.
9 Идва ли това блаженство тогава върху обрязването само, или върху необрязването също? понеже казваме че вяра беше сметната към Авраам за праведност.
10 Как тогава бе сметната? когато той е бил в обрязване, или в необрязване? Не в обрязване, но в необрязване.
11 И той получил знака на обрязването, печат от праведността от вярата която той е имал когато все още е бил необрязан: за да може да бъде отец на всички тези които вярват, макар те да не са обрязани; за да може праведност да бъде приписана към тях също:
12 И бащата на обрязването към тези които не са от обрязването само, но които също вървят в стъпките на тази вяра на нашият отец Авраам, която той е имал бивайки още необрязан.
13 Понеже обещанието, че той ще бъде наследникът на света, бе не към Авраам, или към неговото семе, през закона, но през праведността от вяра.
14 Понеже ако тези които са от закона са наследници, вярата е напразна, и обещанието направено от никакъв ефект:
15 Защото законът работи гняв: понеже където няма закон, няма нарушение.
16 Затова е от вяра, за да може да бъде от благодат; към края обещанието да бъде сигурно за всичкото семе; не само към това което е от закона, но също към това което е от вярата на Авраам; който е отецът на всички нас,
17 (Както е писано, Аз те направих отец на много нации,) пред него на който той е повярвал, даже Бог, който оживява мъртвите, и нарича тези неща които не са все едно са били.
18 Който срещу надежда повярвал в надежда, за да може той да стане отецът на много нации; според това което е било казано, Така ще бъде твоето семе.
19 И не бивайки слаб във вяра, не счел тялото си за мъртво, когато е бил почти сто годишен, нито безжизнеността на утробата на Сара:
20 Не се е клатушкал над обещанието на Бог чрез невяра; но бил силен във вяра, давайки слава на Бог;
21 И бивайки напълно убеден че, това което той е обещал, той е бил способен да го изпълни.
22 И затова му е било приписано за праведност.
23 Сега не е писано за негова сметка само, че му е било приписано към него;
24 Но за нас също, към които ще бъде приписано, ако вярваме на него който вдигнал горе Исус нашият Господ от мъртвите;
25 Който бе доставен за нашите нарушения, и бе вдигнат отново за наше оправдание.
19 Понеже нещата които могат да се знаят за Бог са разкрити в тях; защото Бог им ги е показал.
20 Понеже невидимите от него неща от създаването на света са ясно видими, биващи разбрани от нещата които са направени, даже неговата вечна сила и Божество; така че те са без извинение.
21 Понеже, когато те знаеха Бог, те не го славеха като Бог, нито бяха благодарни; но станаха напразни в техните въображения, и тяхното глупаво сърце бе помрачено.
22 Заявявайки себе си за мъдри, те станаха глупаци,
23 И промениха славата на непокварния Бог в образ направен като покварен човек, и като птици, и четирикраки зверове, и като пълзящи неща.
24 Затова Бог също ги остави на нечистота през похотта на техните сърца, да опозоряват телата си между себе си:
25 Които промениха истината на Бог в лъжа, и почитаха и служеха създанието повече от Създателя, който е благословен за винаги. Амин.
26 Поради тази причина Бог ги предаде на противни привързаности: че даже и жените промениха природното си употребление към това което е срещу природата:
27 Също както и мъжете, напускайки природната употреба на жената, горяха в тяхната похот един към друг; мъже с мъже работейки това което е неприлично, и получавайки в себе си тази отплата за тяхната грешка която заслужават.
28 И даже както те не искаха да задържат Бог в тяхното знание, Бог ги предаде на развратен ум, да правят тези неща които не са пригодни;
29 Бивайки пълни с всичката неправедност, развратност, порочност, алчност, злонамереност; пълни със завист, убийство, дебат, измама, злонравие; доносници,
30 Клеветници, мразещи Бог, презрителни, горди, самохвалци, изобретатели на зли неща, неподчинени на родители,
31 Без разбиране, нарушители на споразумения, без природна привързаност, неприклонни, безмилостни:
32 Които знаейки правосъдието на Бог, че тези които вършат такива неща заслужават смърт, и не само ги правят, но и имат удоволствие в тези които ги правят.
Глава 2
ЗАТОВА ти си без извинение, О човеко, който и да си ти дето съдиш: защото в каквото съдиш друг, осъждаш себе си; понеже ти който съдиш правиш същите неща.
2 Но ние сме сигурни че Божието правосъдие е според истината срещу тези които вършат такива неща.
3 И си мислиш това, О човеко, който съдиш тези които вършат такива неща, и правиш същите, че ще избягаш от правосъдието на Бог?
4 Или презираш богатствата на неговата доброта и въздържание и дълготърпение; без да знаеш че добротата на Бог те води до покаяние?
5 Но след твърдостта и неразкаяността на сърцето ти трупаш към себе си гняв срещу денят на гняв и разкритие на праведното правосъдие на Бог;
6 Който ще отплати на всеки човек според неговите дела:
7 Към тези които с търпеливо продължение в добро вършене търсят за слава и чест и безсмъртие, вечен живот:
8 Но към тези които са свадливи, и не се подчиняват на истината, но се подчиняват на неправдата, възмущение и гняв,
9 Премеждие и страдание, върху всяка човешка душа която върши зло, от Юдеинът първо, и също така от Чужденеца;
10 Но слава, чест, и мир, към всеки човек който върши добро, до Юдеинът първо, и също до Чужденеца;
11 Понеже Бог не зачита личности.
12 Понеже колко и да са прегрешилите без закон те също ще загинат без закон: и колкото и да са прегрешилите в законът ще бъдат съдени чрез законът;
13 (Защото не тези които слушат от закона са справедливи пред Бог, но тези които вършат от закона ще бъдат оправдани.
14 Понеже когато Чужденците, които нямат закона, правят натурално нещата които съдържа законът, тези, които нямат законът, са закон към себе си:
15 Които показват делата от закона написан в техните сърца, тяхната съвест също
свидетелствувайки, и техните мисли в същото време обвинявайки ги или извинявайки един другиго;)
16 В денят когато Бог ще съди тайните на хората чрез Исус Христос според моето евангелие.
17 Погледни, ти си наречен Юдейн, и почиваш в законът, и правиш своята хвалба от Бог,
18 И знаеш неговата воля, и одобряваш нещата които са по-отлични, бивайки инструктиран от законът;
19 И си уверен че ти си водач на слепите, светлина за тези които са в тъмнина,
20 Инструктор на глупаците, учител на неопитните, който има формата на знание и на истината в законът.
21 Ти тогава който учиш другият, не учиш ли себе си? ти който проповядваш на човек да не краде, ти крадеш ли?
22 Ти дето казваш на човек да не прелюбодейства, ти прелюбодействаш ли? ти дето ненавиждаш идоли, вършиш ли светотатство?
23 Ти дето се хвалиш от законът, чрез престъпването на закона не обезчестяваш ли Бог?
24 Понеже името на Бог е богохулено сред Чужденците чрез теб, както е писано.
25 Понеже обрязването наистина е изгодно, ако ти спазваш закона: но ако ти си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване.
26 Затова ако необрязаността спазва праведността от закона, няма ли неговата необрязаност да се счита за обрязаност?
27 И няма ли необрязаността която е според природата, ако изпълнява закона, да съди теб, който според писмото и обрязаността престъпваш закона?
28 Защото Юдей е не този който е външно; също и това не е обрязване, което е външно в плътта:
29 А Юдеин е този, който е вътрешно; и обрязването е това което е от сърцето, в духът, а не от писмото; чиито похвала не е от хора, а от Бог.
Глава 3
КАКВО предимство има Юдеинът тогава? или каква е изгодата от обрязване?
2 Много във всяко отношение: главно, защото на тях бяха поверени оракулите на Бог.
3 Понеже какво ако някои не вярваха? тяхната невяра ще направи ли вярата на Бог без ефект?
4 Пази Боже: да, нека Бог да е прав, но всеки човек лъжец; както е писано, За да можеш да бъдеш оправдан в твоите изказвания, и да можеш да преодолееш когато си съден.
5 Но ако нашата неправедност хвали праведността на Бог, какво ще кажем? Бог неправеден ли е който отмъщава? (говоря като човек)
6 Пази Боже: понеже как тогава Бог ще съди света?
7 Понеже ако истината на Бог повече изобилства чрез моята лъжа за негова слава; защо тогава аз също съм съден като грешник?
8 И не по-скоро, (както ни клеветят, и някои твърдят че казваме,) Нека вършим злини, та да дойде добро? чиито проклятие е справедливо.
9 Какво тогава? по-добри ли сме от тях? Не, никак: защото доказахме преди че Юдеите и Чужденците, всички те са под грях;
10 Както е писано, Няма нито и един праведен, не, нито и един:
11 Няма и един който да разбира, няма и един който да търси Бог.
12 Всички те са излезли извън пътя, те заедно станаха неизгодни; няма нито и един да върши добро, не, нито и един.
13 Гърлото им е отворена гробница; с езиците им използваха измама; отровата на змии е под устните им:
14 Чиито уста е пълна с ругатни и горчивини:
15 Техните нозе бързат да проливат кръв:
16 Разруха и мизерия са в пътищата им:
17 И пътят на мира не познават:
18 Пред очите им няма страх от Бог.
19 Сега знаем че каквото и да казва закона, го казва на тези които са под закона: да може всяка уста да бъде спряна, и целият свят да стане виновен пред Бог.
20 Затова чрез делата от закона никой няма да бъде оправдан в очите на Бог: понеже чрез закона е знанието за грях.
21 Но сега праведността на Бог без закона е явна, бивайки свидетелствувана от закона и пророците;
22 Даже праведността на Бог която е чрез вярата на Исус Христос към всички и върху всички тези които вярват: защото няма разлика:
23 Понеже всички са съгрешили, и недостигнали до славата на Бог;
24 Бивайки оправдани безплатно чрез неговото благоволение чрез изкуплението което е в Христос Исус:
25 Който Бог е поставил да бъде умилостивление чрез вяра в неговата кръв, да заяви неговата праведност за опрощаването на грехове които са минали, чрез въздържанието на Бог;
26 Да заяви, аз казвам, по това време неговата праведност: за да бъде той справедливия, и оправдаващия на този който вярва в Исус.
27 Къде е хваленето тогава? Изключено е. Чрез какъв закон? от дела? Не: чрез законът от вяра.
28 Затова заключаваме че човек е оправдан чрез вяра без делата от закона.
29 Той само на Юдеите ли е Бог? не е ли също и на Чужденците? Да, и на Чужденците също:
30 Виждайки че е един Бог, който ще оправдае обрязването чрез вяра, и необрязването през вяра.
31 Правим ли тогава празнен закона чрез вяра? Пази Боже: да, ние утвърждаваме закона.
Глава 4
КАКВО ще кажем тогава че Авраам нашият отец, принадлежейки към плътта, е намерил?
2 Понеже ако Авраам бе оправдан чрез дела, той има за какво да се слави; но не пред Бог.
3 Понеже какво казва писанието? Авраам повярвал на Бог, и му било зачетено за праведност.
4 Сега към този който работи е наградата сметната не от благодат, но от задължение.
5 Но към този който не работи, но вярва на него дето оправдава безбожните, неговата вяра е сметната за праведност.
6 Дори както Давид също е описал блаженството на човека, към който Бог приписва праведност без дела,
7 Казвайки, Благословени са тези чиито престъпления са простени, и чиито грехове са покрити.
8 Благословен е човекът към който Господ няма да припише грях.
9 Идва ли това блаженство тогава върху обрязването само, или върху необрязването също? понеже казваме че вяра беше сметната към Авраам за праведност.
10 Как тогава бе сметната? когато той е бил в обрязване, или в необрязване? Не в обрязване, но в необрязване.
11 И той получил знака на обрязването, печат от праведността от вярата която той е имал когато все още е бил необрязан: за да може да бъде отец на всички тези които вярват, макар те да не са обрязани; за да може праведност да бъде приписана към тях също:
12 И бащата на обрязването към тези които не са от обрязването само, но които също вървят в стъпките на тази вяра на нашият отец Авраам, която той е имал бивайки още необрязан.
13 Понеже обещанието, че той ще бъде наследникът на света, бе не към Авраам, или към неговото семе, през закона, но през праведността от вяра.
14 Понеже ако тези които са от закона са наследници, вярата е напразна, и обещанието направено от никакъв ефект:
15 Защото законът работи гняв: понеже където няма закон, няма нарушение.
16 Затова е от вяра, за да може да бъде от благодат; към края обещанието да бъде сигурно за всичкото семе; не само към това което е от закона, но също към това което е от вярата на Авраам; който е отецът на всички нас,
17 (Както е писано, Аз те направих отец на много нации,) пред него на който той е повярвал, даже Бог, който оживява мъртвите, и нарича тези неща които не са все едно са били.
18 Който срещу надежда повярвал в надежда, за да може той да стане отецът на много нации; според това което е било казано, Така ще бъде твоето семе.
19 И не бивайки слаб във вяра, не счел тялото си за мъртво, когато е бил почти сто годишен, нито безжизнеността на утробата на Сара:
20 Не се е клатушкал над обещанието на Бог чрез невяра; но бил силен във вяра, давайки слава на Бог;
21 И бивайки напълно убеден че, това което той е обещал, той е бил способен да го изпълни.
22 И затова му е било приписано за праведност.
23 Сега не е писано за негова сметка само, че му е било приписано към него;
24 Но за нас също, към които ще бъде приписано, ако вярваме на него който вдигнал горе Исус нашият Господ от мъртвите;
25 Който бе доставен за нашите нарушения, и бе вдигнат отново за наше оправдание.